21. Каква е доктрината на Ивайло Симеонов за националната сигурност?
Националната сигурност не започва, когато падне първата бомба. Тогава вече може да сме закъснели.
Военната заплаха е само едно измерение. Кибератака може да спре част от държавата. Енергийна или технологична зависимост може да блокира критични системи. Липсата на вода може да обезлюди район. Демографският срив може да остави цели системи без хора. ИИ може за няколко години да промени начина, по който работят цели професии и отрасли.
Не виждам изкуствения интелект като враг. Опасността е да влезем неподготвени в промяната. Анализите на OECD и ILO показват именно трансформация на задачи, умения и професии, а не проста схема „машината заменя човека“. Големият риск е държавата, образованието и пазарът на труда да се приспособят по-бавно от технологията.
Затова трябва да знаем отраслите и професиите с най-бърза промяна, дефицитите в уменията и как човек може да придобие нова квалификация, преди да остане извън пазара на труда.
Понякога най-голямата заплаха не е това, което идва срещу държавата. Най-голямата заплаха е държавата да го посрещне неподготвена и некомпетентна.
22. Как трябва да използва Консултативния съвет за национална сигурност?
КСНС не ми трябва само когато вече има война, атентат или тежка криза. Законът му позволява да обсъжда вътрешната и външната политика във връзка с националната сигурност, гражданския мир и действията за предотвратяване на опасности за националната сигурност.
Има „бомби“, които не експлодират: демографски срив, тежка водна криза, киберрискове, критична технологична зависимост, разрушително изоставане на пазара на труда, енергиен риск или дефицит на ключови специалисти.
Но КСНС не е втори Министерски съвет. Не всяка секторна трудност е въпрос на национална сигурност. Там трябва да стигат проблемите, които вече засягат устойчивостта и способността на държавата да функционира.
Всеки такъв разговор трябва да започва с данни и сценарии и да завършва със становища, предложения, ясна институционална отговорност и последващо проследяване. Законът предвижда КСНС да изготвя именно становища и предложения и редовните му заседания да са поне веднъж на три месеца.
КСНС трябва да вижда опасността преди гражданите да усетят последствията ѝ върху собствения си живот.
23. Какви трябва да бъдат отношенията между президента и службите за сигурност и разузнаване?
Не искам от службите информация, която ми харесва. Искам истинската картина - включително когато е неприятна.
Президентът трябва ясно да различава факт, разузнавателна оценка, вероятност и предположение. Ако две служби дават различни оценки, няма да избера по-удобната. Ще искам да разбера причината.
Службите не могат да бъдат инструмент на президент, правителство или партия.
Службата е ценна не когато казва на властта това, което тя иска да чуе, а когато ѝ казва навреме това, което трябва да знае.
24. Каква е позицията му за киберсигурността, хибридните операции, чуждата намеса и критичната инфраструктура?
Днес можеш да нанесеш огромна вреда на държава, без войник да премине границата ѝ. Енергетика, банки, комуникации, болници, транспорт, водоснабдяване и държавни регистри трябва да имат защита, резервен режим и план за възстановяване.
Но вече трябва да зададем и следващите въпроси: къде се намират критичните ни данни, от кои облачни услуги и чужди технологии зависим, кой контролира ключовия софтуер и какво става, ако достъпът до него бъде прекъснат. Технологичната зависимост може да бъде също толкова важна, колкото физическата зависимост от един доставчик.
Искам да знаем кои са критичните системи, кой отговаря за всяка, какъв е рискът и колко бързо я възстановяваме.
Същевременно борбата с дезинформацията не може да се превърне в оправдание държавата да решава кое политическо мнение е допустимо.
Държавата трябва да бъде достатъчно силна да се защити и достатъчно уверена да не се страхува от свободата.
25. Каква трябва да бъде ролята на президента при тежка национална криза извън война?
В криза първо трябва да се знае кой управлява операцията. Президентът не трябва да започва да командва институции, които законът е поставил другаде.
Но трябва да има цялата картина: какво се е случило, кой действа, какво липсва, има ли блокаж и застрашена ли е националната сигурност. Ако е необходимо президентско правомощие или политическо съгласие, действам.
Хората имат право и на вярна информация.
В криза не е важно президентът да изглежда като човека, който командва всичко. Важно е държавата действително да бъде управлявана.
26. Каква отбранителна способност трябва да има България през следващото десетилетие?
НАТО е основата на колективната ни отбрана, но това не освобождава България от задължението да може да защитава себе си.
Трябва да знаем не колко формирования имаме на хартия, а какво могат реално да направят - имат ли хора, техника, боеприпаси, логистика, комуникации, противовъздушна защита и готовност за действие със съюзниците.
Повече средства за отбрана сами по себе си не са политика. Срещу всеки значителен разход трябва да стои конкретна придобита способност.
Армията не се измерва по това как изглежда в отчета. Измерва се по това какво може да направи в деня, в който държавата има нужда от нея.
27. Кои трябва да бъдат приоритетите при модернизацията на Българската армия?
Първо определяме какво трябва да може армията. После купуваме техниката.
Приоритети са противовъздушната и противоракетната защита, сухопътните сили, Черно море, разузнаването и наблюдението, дроновете и противодействието срещу тях, комуникациите, боеприпасите, логистиката, киберзащитата и военната мобилност.
България не трябва да остане само купувач. Имаме отбранителна индустрия и трябва да участваме в производство, технологии и вериги за доставка.
Модернизацията не е да купиш модерно оръжие. Тя е да построиш армия, в която всичко работи заедно.
28. Каква е позицията му за човешкия ресурс на въоръжените сили?
Няма модерна армия без хора.
Заплащането е част от решението, но не е цялото. Военният трябва да вижда професионален път, качествено обучение, нормални условия за семейството си и обществено уважение към професията.
Не бих започнал разговора с автоматично връщане на стария модел на наборна служба. Първо трябва да изградим много по-силен резерв и реални форми на доброволна военна подготовка.
Можем да купим техника за няколко години. Подготвеният човек се изгражда много по-дълго.
29. Как ще упражнява функциите си на върховен главнокомандващ?
Аз съм офицер от запаса. Знам какво означава задача, дисциплина, командна отговорност и решение, зад което стоят хора.
Знам и че върховният главнокомандващ не е оперативният командир на армията. Президентът трябва да познава реалната ѝ готовност, отбранителното планиране и рисковете и да носи своята конституционна отговорност при висшите назначения.
За генералите търся команден опит, професионален авторитет, работа със съюзници, характер и способност да кажеш професионалното си мнение и когато политическата власт предпочита друго.
Аз съм офицер от запаса и знам разликата между пагона и командването. България има нужда от командири.
30. Как трябва да действа президентът при непосредствена военна заплаха?
При военна заплаха няма време президентът да започва да учи собствените си правомощия. Процедурите и сценариите трябва да са предварително отработени.
Първо е необходима достоверна военна и разузнавателна картина. Следва координация с Министерския съвет, военното командване и съюзниците. Ако възникнат условията за специални президентски правомощия, те се изпълняват точно.
В мирно време се подготвяш така, че в деня на опасността да не обсъждаш процедурата, а да знаеш какво правиш.
Източник: „50 въпроса и отговора“, програмата на Ивайло Симеонов.
PDF версия на документа предстои.