50 въпроса. 10 теми.

Не искам президент, който приема за нормално държавата да не работи в интерес на хората. Не е нормално да чакаш с години, да няма резултат, а времето и животът ти да минават. Резултати трябват сега, не когато вече е късно.

Аз знам как една система се кара да работи. Имам най-добрия екип и няма да произвеждаме доклади за чекмеджето. Искам на масата да има точна диагноза, конкретно решение, отговорен човек и срок, след който се вижда има ли резултат.

Знам отлично границите на президентската институция. Няма да обещавам власт, която президентът няма. Но няма и да превръщам Конституцията в оправдание за бездействие. Там, където имам правомощие, ще действам. Там, където решението е в друга институция, ще поставя въпроса професионално, ще предложа работещ вариант, ще събера отговорните хора и ще държа темата отворена, докато има движение.

Не искам повече власт за президента. Искам президент, който знае как да използва властта, която има, и как да превръща авторитета на институцията в реален резултат.

Границата е в Конституцията. Президентът не управлява министерства, не приема бюджета и не замества Народното събрание. Аз няма да прекрача тази граница. Конституцията определя президентската институция като отделен държавен орган със собствени изрично уредени правомощия.

Но има огромна разлика между това да нямаш правомощие да вземеш едно решение и да нямаш какво да направиш. По важните национални въпроси президентството трябва да има собствена професионална оценка, конкретна позиция и ясна представа коя институция трябва да действа.

Когато президентът разполага с конституционен инструмент, той го използва при наличие на основания. Когато решението е другаде, поставя фактите, предлага работещ вариант, събира отговорните институции и настоява да има отговор и действие.

Знам точно къде свършва властта на президента. Това не означава, че там свършва неговата отговорност.

Аз съм независим човек. Ще бъда независим президент.

Няма да имам политически кредитори и няма да изплащам подкрепа с назначения, позиции или услуги. Ще разговарям с всички, защото президентът е длъжен да работи с всички легитимни институции и политически сили. Но ще подкрепям правилното независимо кой го предлага и ще се противопоставям на грешното независимо кой стои зад него.

При назначенията ще ме интересуват компетентността, почтеността и способността човекът да върши работата. При решенията - интересът на държавата.

Независимостта не означава да нямаш позиция. Означава никой друг да не определя позицията ти вместо теб.

България е парламентарна република и не смятам, че решението на проблемите ни е да дадем повече власт на президента. Първо трябва да използваме много по-добре властта, която институциите вече имат.

Президентът има вето, право да сезира Конституционния съд, кадрови правомощия, КСНС, функции по отбраната и външната политика и участие в процедурите по съставяне на правителство. Но има и още един огромен ресурс - правото да говори директно с хората. Конституцията изрично му дава право да отправя обръщения към народа и Народното събрание.

Когато един важен проблем е доказан, когато имаме професионално решение и институциите не действат, ще кажа това ясно. Ще поискам подкрепата на хората за разумното решение. Не срещу държавата, а за да увеличим натиска държавата да си свърши работата.

Не искам повече власт за президента. Искам да използвам докрай и правомощията, и гласа, който хората са му дали.

Референдум бих подкрепил само когато въпросът е конституционно и законово допустим, има фундаментално значение за дългосрочната посока на страната, може да бъде зададен ясно и честно и хората могат предварително да разберат последиците от всеки възможен отговор.

Нямам намерение да пилея времето, вниманието, енергията и парите на хората за допитвания, чиято истинска цел е нечий рейтинг, партиен интерес или политически спектакъл. Референдумът не е социологическо проучване и не е начин политиците да избягат от собствената си отговорност.

Ще питам хората за решения, които действително са техни - не за да прехвърля върху тях отговорността на политиците.

Правителството управлява. Президентът няма право да го замества и аз няма да го правя. Но добрите отношения между институциите не означават президентът да мълчи.

Ако правителството има добро решение, ще го подкрепя. Не ме интересува кой ще получи политическата заслуга. Ако виждам риск, ще го посоча навреме. Ако има конституционен проблем, ще използвам правомощията си. Ако въпросът е в компетентността на кабинета, ще изложа ясно какво показва анализът ни и защо очаквам действие.

Президентът не е началник на правителството. Но не е и публика, която пет години наблюдава какво се случва.

Президентът не трябва да реди коалиции и да избира министри вместо парламентарните сили. Но консултациите не могат да бъдат протоколна снимка.

Ще искам конкретни отговори. Има ли мнозинство? На каква управленска основа? Кои са първите решения, по които това мнозинство действително е съгласно? Как ще се вземат решения при спор? Каква стабилност може реално да предложи?

Ще използвам конституционната процедура точно и докрай. Ако има реален път към редовно управление, ще помогна той да бъде използван. Ако няма, няма смисъл месеци наред да се имитира решение.

Политическите сили имат право да не постигнат съгласие. Гражданите имат право да знаят защо - и кой е виновен за това.

Служебното правителство не е правителство на президента. Конституцията определя ограничен кръг лица, измежду които може да бъде назначен служебен министър-председател, а кабинетът се назначава по предложение на кандидата за служебен премиер.

При избора между допустимите кандидати ще гледам способността да управлява администрацията, професионализма, независимостта и способността да гарантира честен изборен процес. По състава трябва да има същия стандарт.

След назначаването министрите носят собствената си изпълнителна отговорност. Президентството няма да ги управлява задкулисно.

Ще поема цялата отговорност, която Конституцията ми дава - и нито грам власт, която не ми дава.

Изборите не започват в деня на гласуването. Купеният вот, административният натиск, използването на публичен ресурс и външната намеса се подготвят по-рано.

Президентът не ръководи ЦИК, МВР или прокуратурата. Но има право да иска ясна картина за рисковете и да настоява всяка компетентна институция да покаже какво прави.

При доказан проблем обществото трябва да знае коя институция е била уведомена и как е реагирала.

Честните избори не се пазят с декларации. Пазят се, когато всяка институция знае предварително, че ще трябва да отговаря за действията си.

Първата задача е държавата да продължи да работи. Конституционните процедури трябва да вървят без импровизации, институциите да разговарят, а сигурността, външната политика и основните държавни функции да не чакат партиите да приключат споровете си.

Ще търся въпросите, по които е необходимо минимално национално съгласие. Ако конфликтът стане въпрос на националната сигурност, има КСНС. Ако има конституционен спор, има Конституционен съд.

Но слабостта на парламента няма да бъде използвана като възможност за разширяване на президентската власт.

В политическа криза президентът трябва да пази държавата работеща, а не да печели власт от това, че политиката не работи.

Няма да измервам активността си с броя на ветата. Ветото има смисъл само когато зад него има сериозен аргумент.

При спорен закон искам едновременно правна и професионална оценка - конституционно допустим ли е, какви реални последици създава, засяга ли основни права, създава ли системен риск и има ли по-добро решение.

Ако върна закон, мотивите трябва да казват точно къде е проблемът и какво трябва да бъде поправено. Ако Народното събрание преодолее ветото, а остане въпрос за противоконституционност, ще преценя сезиране на Конституционния съд.

Ветото не е президентско „не“. То е задължение професионално да покажеш къде парламентът е сгрешил.

Когато има реален конституционен въпрос - противоконституционен закон, спор за компетентност, нарушаване на разделението на властите, основните права или необходимост от задължително тълкуване.

Няма да използвам Конституционния съд като продължение на политически спор, който президентът е загубил другаде.

Президентството трябва да има силен конституционноправен екип и при всяко сезиране обществото да може да разбере точната правна теза.

Към Конституционния съд няма да изпращам политическото си недоволство. Ще изпращам въпросите, по които е застрашена конституционната граница на държавата.

Ще искам цялата налична информация за професионалния път, решенията, управленския опит, интегритета и способността на кандидата да устоява на натиск.

Обществен шум не е доказателство. Но сериозни проверими съмнения не могат да бъдат подминавани.

Президентският подпис не трябва да бъде автоматичен там, където Конституцията предоставя преценка.

На върха на правосъдието не е достатъчно да познаваш закона. Трябва да имаш характера да останеш независим, когато цената за това стане висока.

Искам съд, който не се страхува от политическата власт, и прокуратура, която не може да бъде използвана като политическа власт.

Независимостта и отчетността не са противоположности. Съдията трябва да бъде защитен от намеса по конкретното дело. Институциите обаче трябва да имат прозрачни процедури, професионални стандарти и ефективни механизми срещу злоупотреба.

Всяка реформа ще оценявам по резултата - става ли правосъдието по-независимо, по-предвидимо, по-бързо и по-надеждно за гражданина.

Не ме интересува реформа, която само премества властта от едни ръце в други. Интересува ме реформа, след която има повече правосъдие.

Първо доказваме проблема. После сравняваме решенията. Едва след това променяме Конституцията.

Няма да подкрепя изменение, написано за конкретен човек, политически конфликт или временно мнозинство. Особено внимателно трябва да се гледа всяка промяна, която концентрира власт, отслабва съдебната независимост или нарушава баланса на парламентарната република.

Конституцията не се пише само за добрия човек, на когото вярваме днес. Тя трябва да пази държавата и от лошата власт, която може да дойде утре.

Първо определяме какъв човек е необходим за позицията. После търсим името. Не обратното.

Ще има ясни критерии за професионален опит, управленска способност, интегритет и независимост. Искам реален избор между силни кандидати, а не предварително избрано име, за което после се произвеждат аргументи.

Където законът позволява, обществото трябва да знае защо е избран конкретният човек.

Кадровото решение показва повече за президента от всяка негова реч - защото там думите свършват и започва личната му отговорност.

Искам силен вицепрезидент с ясна работа, а не човек, който пет години стои до президента на церемонии.

Отговорностите трябва да са разпределени ясно. Професор Стойчев има сериозна експертиза в регионалното развитие, демографията и пространствените различия и тя трябва да работи за дългосрочните позиции на институцията.

Конституционно допустимото делегиране на функции трябва да се използва практично, а не символично.

Силният президент не се страхува от силни хора до себе си. Той знае как да използва способностите им за държавата.

Това са решения, зад които стои конкретна човешка съдба и едновременно интересът на държавата.

При гражданството искам безупречна проверка на законовите основания, самоличността, връзката с България и рисковете. При убежището се спазват Конституцията, законът и международните ни задължения, но всеки случай се разглежда индивидуално. Помилването трябва да остане изключителен акт, а не втори съдебен процес.

Тук държавата трябва едновременно да има съвест и чувство за собствената си отговорност.

Не ми трябва голяма администрация. Трябва ми най-добрият екип.

По Конституцията, националната сигурност, отбраната, външната политика, икономиката и дългосрочното развитие искам хора, които могат да бъдат професионален опонент и на министър, и на президент. Ще използваме и външна експертиза, когато тя е по-добра от собствената.

По важните решения искам не само предложение, а и проверка срещу грешка: какво пропускаме, какъв е най-силният контрааргумент, какво може да се обърка.

Президентът не е длъжен лично да бъде най-добрият специалист по всичко. Длъжен е най-доброто знание да бъде на масата, когато взема решение.

Правилата, които изисквам от държавата, важат и за президента. Не може за повечето хора да има правила, а за някои да има изключения, защото са близки до властта, помогнали са в кампанията или познават правилния човек.

Конфликтът на интереси се заявява. Държавният ресурс се използва за държавна работа. При сериозно съмнение има проверка, а при доказано нарушение - отговорност. Ако грешката е наша, няма да я прикриваме.

Не можеш да искаш почтена държава, ако приемаш, че за някои хора правилата могат да бъдат други.

Националната сигурност не започва, когато падне първата бомба. Тогава вече може да сме закъснели.

Военната заплаха е само едно измерение. Кибератака може да спре част от държавата. Енергийна или технологична зависимост може да блокира критични системи. Липсата на вода може да обезлюди район. Демографският срив може да остави цели системи без хора. ИИ може за няколко години да промени начина, по който работят цели професии и отрасли.

Не виждам изкуствения интелект като враг. Опасността е да влезем неподготвени в промяната. Анализите на OECD и ILO показват именно трансформация на задачи, умения и професии, а не проста схема „машината заменя човека“. Големият риск е държавата, образованието и пазарът на труда да се приспособят по-бавно от технологията.

Затова трябва да знаем отраслите и професиите с най-бърза промяна, дефицитите в уменията и как човек може да придобие нова квалификация, преди да остане извън пазара на труда.

Понякога най-голямата заплаха не е това, което идва срещу държавата. Най-голямата заплаха е държавата да го посрещне неподготвена и некомпетентна.

КСНС не ми трябва само когато вече има война, атентат или тежка криза. Законът му позволява да обсъжда вътрешната и външната политика във връзка с националната сигурност, гражданския мир и действията за предотвратяване на опасности за националната сигурност.

Има „бомби“, които не експлодират: демографски срив, тежка водна криза, киберрискове, критична технологична зависимост, разрушително изоставане на пазара на труда, енергиен риск или дефицит на ключови специалисти.

Но КСНС не е втори Министерски съвет. Не всяка секторна трудност е въпрос на национална сигурност. Там трябва да стигат проблемите, които вече засягат устойчивостта и способността на държавата да функционира.

Всеки такъв разговор трябва да започва с данни и сценарии и да завършва със становища, предложения, ясна институционална отговорност и последващо проследяване. Законът предвижда КСНС да изготвя именно становища и предложения и редовните му заседания да са поне веднъж на три месеца.

КСНС трябва да вижда опасността преди гражданите да усетят последствията ѝ върху собствения си живот.

Не искам от службите информация, която ми харесва. Искам истинската картина - включително когато е неприятна.

Президентът трябва ясно да различава факт, разузнавателна оценка, вероятност и предположение. Ако две служби дават различни оценки, няма да избера по-удобната. Ще искам да разбера причината.

Службите не могат да бъдат инструмент на президент, правителство или партия.

Службата е ценна не когато казва на властта това, което тя иска да чуе, а когато ѝ казва навреме това, което трябва да знае.

Днес можеш да нанесеш огромна вреда на държава, без войник да премине границата ѝ. Енергетика, банки, комуникации, болници, транспорт, водоснабдяване и държавни регистри трябва да имат защита, резервен режим и план за възстановяване.

Но вече трябва да зададем и следващите въпроси: къде се намират критичните ни данни, от кои облачни услуги и чужди технологии зависим, кой контролира ключовия софтуер и какво става, ако достъпът до него бъде прекъснат. Технологичната зависимост може да бъде също толкова важна, колкото физическата зависимост от един доставчик.

Искам да знаем кои са критичните системи, кой отговаря за всяка, какъв е рискът и колко бързо я възстановяваме.

Същевременно борбата с дезинформацията не може да се превърне в оправдание държавата да решава кое политическо мнение е допустимо.

Държавата трябва да бъде достатъчно силна да се защити и достатъчно уверена да не се страхува от свободата.

В криза първо трябва да се знае кой управлява операцията. Президентът не трябва да започва да командва институции, които законът е поставил другаде.

Но трябва да има цялата картина: какво се е случило, кой действа, какво липсва, има ли блокаж и застрашена ли е националната сигурност. Ако е необходимо президентско правомощие или политическо съгласие, действам.

Хората имат право и на вярна информация.

В криза не е важно президентът да изглежда като човека, който командва всичко. Важно е държавата действително да бъде управлявана.

НАТО е основата на колективната ни отбрана, но това не освобождава България от задължението да може да защитава себе си.

Трябва да знаем не колко формирования имаме на хартия, а какво могат реално да направят - имат ли хора, техника, боеприпаси, логистика, комуникации, противовъздушна защита и готовност за действие със съюзниците.

Повече средства за отбрана сами по себе си не са политика. Срещу всеки значителен разход трябва да стои конкретна придобита способност.

Армията не се измерва по това как изглежда в отчета. Измерва се по това какво може да направи в деня, в който държавата има нужда от нея.

Първо определяме какво трябва да може армията. После купуваме техниката.

Приоритети са противовъздушната и противоракетната защита, сухопътните сили, Черно море, разузнаването и наблюдението, дроновете и противодействието срещу тях, комуникациите, боеприпасите, логистиката, киберзащитата и военната мобилност.

България не трябва да остане само купувач. Имаме отбранителна индустрия и трябва да участваме в производство, технологии и вериги за доставка.

Модернизацията не е да купиш модерно оръжие. Тя е да построиш армия, в която всичко работи заедно.

Няма модерна армия без хора.

Заплащането е част от решението, но не е цялото. Военният трябва да вижда професионален път, качествено обучение, нормални условия за семейството си и обществено уважение към професията.

Не бих започнал разговора с автоматично връщане на стария модел на наборна служба. Първо трябва да изградим много по-силен резерв и реални форми на доброволна военна подготовка.

Можем да купим техника за няколко години. Подготвеният човек се изгражда много по-дълго.

Аз съм офицер от запаса. Знам какво означава задача, дисциплина, командна отговорност и решение, зад което стоят хора.

Знам и че върховният главнокомандващ не е оперативният командир на армията. Президентът трябва да познава реалната ѝ готовност, отбранителното планиране и рисковете и да носи своята конституционна отговорност при висшите назначения.

За генералите търся команден опит, професионален авторитет, работа със съюзници, характер и способност да кажеш професионалното си мнение и когато политическата власт предпочита друго.

Аз съм офицер от запаса и знам разликата между пагона и командването. България има нужда от командири.

При военна заплаха няма време президентът да започва да учи собствените си правомощия. Процедурите и сценариите трябва да са предварително отработени.

Първо е необходима достоверна военна и разузнавателна картина. Следва координация с Министерския съвет, военното командване и съюзниците. Ако възникнат условията за специални президентски правомощия, те се изпълняват точно.

В мирно време се подготвяш така, че в деня на опасността да не обсъждаш процедурата, а да знаеш какво правиш.

Искам сигурна България, защитени граници, силна икономика, надеждни съюзи, достъп до пазари, енергия и технологии и държава, чиято дума се чува.

Но националният интерес не е само работа на институциите. Аз вярвам в хората. Във всеки човек, който иска да работи, да създава, да учи, да инвестира, да рискува и да направи нещо добро. Държавата трябва да отваря възможности пред способните хора, а не да им пречи.

Външната политика има реален резултат и когато отваря врати за българските компании, учени, студенти, производители и специалисти.

Искам силна държава, която защитава интереса си и дава шанс на всеки способен човек, който е готов да действа.

България не може да води две външни политики. Правителството ръководи и осъществява външната политика. Президентът представлява държавата в международните отношения и има собствена конституционна роля.

Преди важна среща трябва да има ясна национална позиция - какво искаме, какъв компромис можем да приемем и къде е границата.

Ако имам несъгласие с правителството, първо ще го водя институционално в България.

Можем да спорим остро у дома. Навън България трябва да знае какво казва и защо го казва.

Не ми трябва международна програма, пълна със срещи без продължение.

Преди важно посещение трябва да е ясно какво търсим: политическо решение, инвестиция, пазар, инфраструктурна връзка, отбранително партньорство, научно или образователно сътрудничество. След срещата трябва да е ясно кой продължава работата и какво е постигнато след шест месеца.

Президентът не сключва договорите вместо бизнеса и не замества правителството. Но може да отвори врата на най-високо политическо ниво и да премахне блокаж.

Една международна среща има стойност не когато е минала добре, а когато след нея нещо реално е започнало да се движи.

Съседите са най-практичната част от външната политика. Добрите отношения не се измерват само с дипломатически декларации, а с това какво сме успели реално да свържем.

С Румъния и Гърция имаме общ интерес от транспортни, енергийни и отбранителни връзки. Турция е съюзник в НАТО, голям икономически партньор и ключова държава за миграцията, Черно море и енергетиката. Със Сърбия ни трябват стабилност, инфраструктурна свързаност и честен разговор по различията.

Мостът, железопътната връзка, енергийният интерконектор, граничният капацитет и транспортният коридор понякога казват повече за отношенията между две държави от десет официални посещения.

Всеки голям общ проект трябва да има график и проследяване.

Съседската политика се измерва с това колко добре сме свързани, а не колко добре звучат отношенията ни на хартия.

Отворено, прагматично и без наивност.

Китай предлага огромен пазар и капитал, но критичната инфраструктура и чувствителните технологии трябва винаги да се гледат и през националната сигурност. Страните от Залива са важни за инвестиции, енергия и пазари. Азия ще има все по-голяма икономическа тежест.

Не искам България да изпуска възможности. Но не искам и държава, която разбира цената на зависимостта едва след като вече я е създала.

Работим с всеки, с когото имаме общ интерес. Не ставаме зависими от никого.

Искам България да бъде част от решенията, не само получател на вече взети решения.

Европа трябва да действа общо там, където мащабът на отделната държава очевидно не е достатъчен - сигурност, единен пазар, технологии, енергийна свързаност и външни граници. Но не всяко решение автоматично става по-добро, ако бъде централизирано.

Следващата задача на България е да увеличи тежестта си вътре в ЕС чрез подготовка, коалиции и ясни национални позиции.

Не искам България да влиза в европейската зала, за да разбере какво са решили другите. Искам да влиза подготвена да участва в решението.

Европейските Западни Балкани са български интерес. Но членството в ЕС не е подарък.

Към Северна Македония искам предвидима политика: изпълнение на договорените европейски условия, реална защита на хората с българско самосъзнание, прекратяване на институционалния език на омразата и изпълнение на поетите ангажименти. Към 2026 г. ЕС продължава да определя договорените конституционни промени като необходимата следваща стъпка за формалното придвижване на преговорния процес.

Не търся унижение на съседите ни и не искам вечен конфликт. Когато има реален напредък, България трябва да го признае. Когато няма - не трябва да го измисля.

Условията трябва да са ясни предварително. И българското „не“, и българското „да“ трябва да заслужават доверие.

НАТО е основата на колективната сигурност на България. Но гаранцията, че съюзниците ще бъдат до нас, върви със задължението и ние да бъдем до тях.

САЩ са ключов стратегически партньор. Добрият съюзник обаче не е този, който автоматично казва „да“. Той изпълнява ангажиментите си, носи реален принос и защитава ясно собствения си национален интерес.

При увеличаване на отбранителните разходи разговорът трябва да бъде не само колко влагаме, а какви способности получаваме.

Съюзът ни прави по-силни. Но стойността на България в него зависи и от това какво самата България е способна да направи.

Искам мир, както го иска всеки нормален човек. Никой разумен човек не иска войната да продължава и още хора да умират. Но това само по себе си не е политическа позиция. Въпросът е какъв мир и какво ще гарантира, че след няколко години същата война няма да започне отново.

Русия нападна суверенна държава. Подкрепям независимостта и териториалната цялост на Украйна. Украйна трябва да участва в решението за собственото си бъдеще. Това съответства и на действащата позиция на ЕС за мир, основан на международното право, сигурността на Украйна и принципа, че пътят към мир не може да бъде определен без нея.

Същевременно политиката не може да има за цел безкрайна война. Трябва да се търси дипломатически път към устойчиво прекратяване на конфликта при реални гаранции за сигурност.

Да кажеш, че искаш мир, не те отличава от никого. Отговорността започва, когато трябва да кажеш как да постигнем мир, който няма да бъде пауза преди следващата война.

Черно море не е само военен фланг. То е част от икономическата, енергийната и транспортната сигурност на България. Там са пристанищата ни, морските маршрути, енергийната и подводната инфраструктура, връзките с Румъния, Турция, Украйна и Кавказ и един от основните маршрути към по-широкия регион.

Военната част остава критична: постоянно наблюдение на морската и въздушната среда, защита на пристанищата и критичната инфраструктура, противоминни способности, ПВО, противодействие на дронове и много по-добро взаимодействие със съюзниците. НАТО определя Черноморския регион като ключов за източния фланг на Алианса.

Но на България ѝ трябва и по-широка Черноморска стратегия: сигурност на търговските маршрути, енергийна свързаност, устойчивост на пристанищата, защита на критичните комуникации и ясно място на страната в икономическата архитектура на басейна.

Черно море не е периферия на България. То е една от вратите ни към сигурността, икономиката и света.

Искам икономика, в която човекът, който работи повече и се развива, има смисъл да го прави; предприемачът, който рискува и създава, има причина да остане тук; а държавата не взема все повече само защото не може да подреди разходите си.

Има и проблем, който не трябва да подминаваме: твърде много хора работят, а усещането им е, че трудът им все по-трудно осигурява нормален живот и перспектива. Това не се решава с административно обещание за заплата. Решава се с по-висока производителност, повече инвестиции, умения, технологии, конкуренция и икономика с по-висока добавена стойност.

Подкрепям предвидима данъчна среда, разумен публичен дълг и бюджетна дисциплина.

Президентът не пише бюджета и не определя заплатите. Но когато икономическият модел започне да обезценява труда или да създава дългосрочен финансов риск, държавният глава трябва да има професионална позиция и да я каже навреме.

Не искам човекът да бъде зависим от това държавата постоянно да му помага. Искам трудът и способностите му да му дават реална възможност сам да върви напред.

Енергетиката се планира за десетилетия. Не може всеки кабинет да започва отначало.

България има нужда от ядрен базов капацитет, растящо производство от ВЕИ, достатъчно баланс и съхранение, модерна електропреносна мрежа и диверсифицирани доставки за секторите, в които газът остава необходим.

Същото важи за инфраструктурата - транспортните връзки Север-Юг, Дунав, Черно море, железопътната система и връзките със съседите определят икономическото място на България.

Не искам евтина енергия само днес и сигурна енергия само утре. Добрата стратегия трябва да осигури и двете.

Демографията не се решава с една помощ. Човек решава дали да остане, дали да се върне и дали да има деца според целия си живот - работа, жилище, лекар, училище, детска градина, транспорт, сигурност и перспектива.

Ако в един район няма работа, няма нормален достъп до здравеопазване и образование и всяка важна услуга изисква пътуване до друг град, не можем после да се учудваме, че младото семейство напуска. Обезлюдяването постепенно отнема икономика, хора с умения и самата способност на дадено място да поддържа нормален обществен живот. Преодоляването на негативните демографски процеси и значителните регионални диспропорции е поставяно и в националната стратегическа рамка като жизненоважен интерес.

Има и финансов въпрос. Когато една община привлича бизнес, създава икономическа активност и повече приходи, трябва да има по-пряка връзка между този резултат и ресурсите, с които разполага местната общност. Подкрепям по-силна фискална децентрализация - част от приходния резултат да остава по ясна законова формула в общината, съчетана с изравнителен механизъм, така че по-слабите общини да не бъдат изоставяни. Конституцията вече предвижда самостоятелен общински бюджет, постоянни финансови източници, определяни със закон, и държавна подкрепа за нормалната дейност на общините. Това означава, че подобна промяна може да се търси на законово равнище, без автоматично да се отваря Конституцията.

Президентът не може сам да промени данъчното законодателство. Но може да събере общините, финансистите и икономистите, да постави работещ модел на масата и да поиска от правителството и парламентарните сили да кажат ясно подкрепят ли го.

Не можем да искаме всеки способен млад човек да избира само между София и чужбина. България има нужда от повече силни икономически центрове, в които човек може да намери работа и да живее там, където иска.

Демографският проблем започва много преди раждаемостта. Започва в момента, в който човек престане да вижда бъдещето си на мястото, където живее.

Старият модел - учиш до двадесет и няколко години и после работиш със същата квалификация до пенсия - приключва.

Изкуственият интелект и автоматизацията вече променят задачи, професии и търсенето на умения. Международните анализи показват, че в много професии по-вероятният ефект е трансформация на работата, а не пълното ѝ изчезване. Това прави подготовката и преквалификацията още по-важни.

Промяната трябва да започва още в училище. Не е достатъчно детето да знае как да зададе въпрос на изкуствен интелект. Трябва да може да мисли самостоятелно, да проверява отговора, да различава факт от убедително формулирана грешка и да знае кога човешката преценка не може да бъде делегирана на машина. OECD предупреждава именно че по-доброто изпълнение на задача с GenAI не означава автоматично реално учене, ако технологията заменя когнитивното усилие.

Университетите, професионалното образование, работодателите и държавата трябва много по-бързо да обменят информация за това кои умения губят стойност и кои стават дефицитни. Човек на 35, 45 или 55 години трябва да има реална възможност да придобие нова квалификация, преди старата му работа да е изчезнала, а не след това.

Не трябва да учим хората как да оцелеят след промяната. Трябва да ги подготвим да бъдат успешни вътре в нея.

Водата, земята и горите не са абстрактна екологична тема. От тях зависят животът, земеделието, индустрията и цели региони.

При водата трябва да знаем къде е ресурсът, къде го губим, в какво състояние са мрежите и кои райони могат да изпаднат в дефицит. При пожарите, сушите и наводненията трябват предварително картирани рискове, техника, хора и ясна организация.

Когато един стратегически ресурс вече е изчезнал, управлението му е закъсняло.

Президентът е президент и на човека, който никога няма да гласува за него.

Законът трябва да защитава еднакво мнозинството и малцинството, вярващия и невярващия, човека от столицата и човека от най-малкото населено място. Правата не могат да зависят от това дали една група в момента е популярна.

Единството не означава всички да мислим еднакво. Означава да имаме общи правила, които важат еднакво.

Президентът не трябва да избира коя половина на България му харесва. Той трябва да пази правилата, по които всички живеем в една държава.

Не чувствам необходимост постоянно да доказваме, че сме патриоти.

Българската идентичност е езикът, историята, културата и паметта ни. Но тя е и това, което правим с България днес. Добро образование, възможност да създадеш бизнес, семейство, което избира да остане - това също е национална идентичност.

Не противопоставям българското на европейското. Ние сме европейска държава със собствена история, характер и интерес.

Да обичаш България не е само да се гордееш с миналото ѝ. По-трудното е да направиш така, че хората да искат бъдещето им да бъде тук.

Българите зад граница не са загубена част от България.

Държавата трябва да пази връзката чрез езика, образованието и културата, да защитава легитимните права на историческите ни общности и да направи отношенията с администрацията много по-лесни.

Но има и огромен неизползван ресурс - знания, контакти, капитал и международен опит. Не е необходимо човек първо да се върне окончателно, за да бъде полезен на България.

Границата определя територията на държавата. Не определя докъде стига България.

Работя с факти, вземам решение и искам резултат. Давам свобода на способните хора да работят и очаквам да носят отговорност за това, което са поели.

Не смятам промяната на решение при нови факти за слабост. Слабост е да знаеш, че грешиш, и да продължаваш само за да не го признаеш.

И не се отказвам лесно. Ако първият подход не работи, проблемът не става по-малко важен. Търсим втори.

Не мога да обещая, че всяка битка ще бъде спечелена от първия път. Мога да обещая, че първият неуспех няма да ме убеди, че проблемът трябва да остане нерешен.

След пет години не искам да броим речи, посещения и телевизионни участия.

Искам да можем да покажем назначения, зад които спокойно заставаме; президентство с по-високо доверие; КСНС, който работи по реалните стратегически рискове; по-подготвена позиция на България по сигурността и външната политика; и няколко големи национални проблема, по които президентската институция е помогнала разговорът да се превърне в действие.

Няма да приписвам на президента резултат, който принадлежи на правителството, парламента, община или бизнеса. Хората трябва да могат да видят точно какъв е бил президентският принос.

Накрая не искам въпросът да бъде дали съм бил добър президент на думи. Искам да можем да покажем какво в България работи по-добре, защото сме били там.