31. Как Ивайло Симеонов дефинира постоянния български национален интерес?
Искам сигурна България, защитени граници, силна икономика, надеждни съюзи, достъп до пазари, енергия и технологии и държава, чиято дума се чува.
Но националният интерес не е само работа на институциите. Аз вярвам в хората. Във всеки човек, който иска да работи, да създава, да учи, да инвестира, да рискува и да направи нещо добро. Държавата трябва да отваря възможности пред способните хора, а не да им пречи.
Външната политика има реален резултат и когато отваря врати за българските компании, учени, студенти, производители и специалисти.
Искам силна държава, която защитава интереса си и дава шанс на всеки способен човек, който е готов да действа.
32. Как ще бъде разграничена президентската външна политика от тази на Министерския съвет?
България не може да води две външни политики. Правителството ръководи и осъществява външната политика. Президентът представлява държавата в международните отношения и има собствена конституционна роля.
Преди важна среща трябва да има ясна национална позиция - какво искаме, какъв компромис можем да приемем и къде е границата.
Ако имам несъгласие с правителството, първо ще го водя институционално в България.
Можем да спорим остро у дома. Навън България трябва да знае какво казва и защо го казва.
33. Каква трябва да бъде практическата цел на президентската дипломация?
Не ми трябва международна програма, пълна със срещи без продължение.
Преди важно посещение трябва да е ясно какво търсим: политическо решение, инвестиция, пазар, инфраструктурна връзка, отбранително партньорство, научно или образователно сътрудничество. След срещата трябва да е ясно кой продължава работата и какво е постигнато след шест месеца.
Президентът не сключва договорите вместо бизнеса и не замества правителството. Но може да отвори врата на най-високо политическо ниво и да премахне блокаж.
Една международна среща има стойност не когато е минала добре, а когато след нея нещо реално е започнало да се движи.
34. Каква стратегия трябва да има България към непосредствените си съседи?
Съседите са най-практичната част от външната политика. Добрите отношения не се измерват само с дипломатически декларации, а с това какво сме успели реално да свържем.
С Румъния и Гърция имаме общ интерес от транспортни, енергийни и отбранителни връзки. Турция е съюзник в НАТО, голям икономически партньор и ключова държава за миграцията, Черно море и енергетиката. Със Сърбия ни трябват стабилност, инфраструктурна свързаност и честен разговор по различията.
Мостът, железопътната връзка, енергийният интерконектор, граничният капацитет и транспортният коридор понякога казват повече за отношенията между две държави от десет официални посещения.
Всеки голям общ проект трябва да има график и проследяване.
Съседската политика се измерва с това колко добре сме свързани, а не колко добре звучат отношенията ни на хартия.
35. Как България трябва да се позиционира спрямо големите държави и региони извън ЕС и НАТО?
Отворено, прагматично и без наивност.
Китай предлага огромен пазар и капитал, но критичната инфраструктура и чувствителните технологии трябва винаги да се гледат и през националната сигурност. Страните от Залива са важни за инвестиции, енергия и пазари. Азия ще има все по-голяма икономическа тежест.
Не искам България да изпуска възможности. Но не искам и държава, която разбира цената на зависимостта едва след като вече я е създала.
Работим с всеки, с когото имаме общ интерес. Не ставаме зависими от никого.
Източник: „50 въпроса и отговора“, програмата на Ивайло Симеонов.
PDF версия на документа предстои.