1. Какъв президент иска да бъде Ивайло Симеонов?
Не искам президент, който приема за нормално държавата да не работи в интерес на хората. Не е нормално да чакаш с години, да няма резултат, а времето и животът ти да минават. Резултати трябват сега, не когато вече е късно.
Аз знам как една система се кара да работи. Имам най-добрия екип и няма да произвеждаме доклади за чекмеджето. Искам на масата да има точна диагноза, конкретно решение, отговорен човек и срок, след който се вижда има ли резултат.
Знам отлично границите на президентската институция. Няма да обещавам власт, която президентът няма. Но няма и да превръщам Конституцията в оправдание за бездействие. Там, където имам правомощие, ще действам. Там, където решението е в друга институция, ще поставя въпроса професионално, ще предложа работещ вариант, ще събера отговорните хора и ще държа темата отворена, докато има движение.
Не искам повече власт за президента. Искам президент, който знае как да използва властта, която има, и как да превръща авторитета на институцията в реален резултат.
2. Къде поставя границата между активното президентство и навлизането в компетентността на правителството и Народното събрание?
Границата е в Конституцията. Президентът не управлява министерства, не приема бюджета и не замества Народното събрание. Аз няма да прекрача тази граница. Конституцията определя президентската институция като отделен държавен орган със собствени изрично уредени правомощия.
Но има огромна разлика между това да нямаш правомощие да вземеш едно решение и да нямаш какво да направиш. По важните национални въпроси президентството трябва да има собствена професионална оценка, конкретна позиция и ясна представа коя институция трябва да действа.
Когато президентът разполага с конституционен инструмент, той го използва при наличие на основания. Когато решението е другаде, поставя фактите, предлага работещ вариант, събира отговорните институции и настоява да има отговор и действие.
Знам точно къде свършва властта на президента. Това не означава, че там свършва неговата отговорност.
3. Как разбира политическата независимост на президента след избирането му?
Аз съм независим човек. Ще бъда независим президент.
Няма да имам политически кредитори и няма да изплащам подкрепа с назначения, позиции или услуги. Ще разговарям с всички, защото президентът е длъжен да работи с всички легитимни институции и политически сили. Но ще подкрепям правилното независимо кой го предлага и ще се противопоставям на грешното независимо кой стои зад него.
При назначенията ще ме интересуват компетентността, почтеността и способността човекът да върши работата. При решенията - интересът на държавата.
Независимостта не означава да нямаш позиция. Означава никой друг да не определя позицията ти вместо теб.
4. Смята ли действащия конституционен модел на президентската институция за правилен?
България е парламентарна република и не смятам, че решението на проблемите ни е да дадем повече власт на президента. Първо трябва да използваме много по-добре властта, която институциите вече имат.
Президентът има вето, право да сезира Конституционния съд, кадрови правомощия, КСНС, функции по отбраната и външната политика и участие в процедурите по съставяне на правителство. Но има и още един огромен ресурс - правото да говори директно с хората. Конституцията изрично му дава право да отправя обръщения към народа и Народното събрание.
Когато един важен проблем е доказан, когато имаме професионално решение и институциите не действат, ще кажа това ясно. Ще поискам подкрепата на хората за разумното решение. Не срещу държавата, а за да увеличим натиска държавата да си свърши работата.
Не искам повече власт за президента. Искам да използвам докрай и правомощията, и гласа, който хората са му дали.
5. Каква е неговата доктрина за използване на пряката демокрация и непосредственото обръщение към народа?
Референдум бих подкрепил само когато въпросът е конституционно и законово допустим, има фундаментално значение за дългосрочната посока на страната, може да бъде зададен ясно и честно и хората могат предварително да разберат последиците от всеки възможен отговор.
Нямам намерение да пилея времето, вниманието, енергията и парите на хората за допитвания, чиято истинска цел е нечий рейтинг, партиен интерес или политически спектакъл. Референдумът не е социологическо проучване и не е начин политиците да избягат от собствената си отговорност.
Ще питам хората за решения, които действително са техни - не за да прехвърля върху тях отговорността на политиците.
16. Каква ще бъде общата кадрова доктрина за всички назначения и президентски квоти?
Първо определяме какъв човек е необходим за позицията. После търсим името. Не обратното.
Ще има ясни критерии за професионален опит, управленска способност, интегритет и независимост. Искам реален избор между силни кандидати, а не предварително избрано име, за което после се произвеждат аргументи.
Където законът позволява, обществото трябва да знае защо е избран конкретният човек.
Кадровото решение показва повече за президента от всяка негова реч - защото там думите свършват и започва личната му отговорност.
19. Каква президентска администрация е необходима?
Не ми трябва голяма администрация. Трябва ми най-добрият екип.
По Конституцията, националната сигурност, отбраната, външната политика, икономиката и дългосрочното развитие искам хора, които могат да бъдат професионален опонент и на министър, и на президент. Ще използваме и външна експертиза, когато тя е по-добра от собствената.
По важните решения искам не само предложение, а и проверка срещу грешка: какво пропускаме, какъв е най-силният контрааргумент, какво може да се обърка.
Президентът не е длъжен лично да бъде най-добрият специалист по всичко. Длъжен е най-доброто знание да бъде на масата, когато взема решение.
20. Какъв стандарт за институционална и лична почтеност ще въведе в президентството?
Правилата, които изисквам от държавата, важат и за президента. Не може за повечето хора да има правила, а за някои да има изключения, защото са близки до властта, помогнали са в кампанията или познават правилния човек.
Конфликтът на интереси се заявява. Държавният ресурс се използва за държавна работа. При сериозно съмнение има проверка, а при доказано нарушение - отговорност. Ако грешката е наша, няма да я прикриваме.
Не можеш да искаш почтена държава, ако приемаш, че за някои хора правилата могат да бъдат други.
Източник: „50 въпроса и отговора“, програмата на Ивайло Симеонов.
PDF версия на документа предстои.