6. Какви трябва да бъдат отношенията на президента с редовно избраното правителство и парламентарното мнозинство?
Правителството управлява. Президентът няма право да го замества и аз няма да го правя. Но добрите отношения между институциите не означават президентът да мълчи.
Ако правителството има добро решение, ще го подкрепя. Не ме интересува кой ще получи политическата заслуга. Ако виждам риск, ще го посоча навреме. Ако има конституционен проблем, ще използвам правомощията си. Ако въпросът е в компетентността на кабинета, ще изложа ясно какво показва анализът ни и защо очаквам действие.
Президентът не е началник на правителството. Но не е и публика, която пет години наблюдава какво се случва.
7. Каква ще бъде доктрината му при процедурата за съставяне на правителство?
Президентът не трябва да реди коалиции и да избира министри вместо парламентарните сили. Но консултациите не могат да бъдат протоколна снимка.
Ще искам конкретни отговори. Има ли мнозинство? На каква управленска основа? Кои са първите решения, по които това мнозинство действително е съгласно? Как ще се вземат решения при спор? Каква стабилност може реално да предложи?
Ще използвам конституционната процедура точно и докрай. Ако има реален път към редовно управление, ще помогна той да бъде използван. Ако няма, няма смисъл месеци наред да се имитира решение.
Политическите сили имат право да не постигнат съгласие. Гражданите имат право да знаят защо - и кой е виновен за това.
8. Как ще упражнява правомощията си при назначаване на служебно правителство?
Служебното правителство не е правителство на президента. Конституцията определя ограничен кръг лица, измежду които може да бъде назначен служебен министър-председател, а кабинетът се назначава по предложение на кандидата за служебен премиер.
При избора между допустимите кандидати ще гледам способността да управлява администрацията, професионализма, независимостта и способността да гарантира честен изборен процес. По състава трябва да има същия стандарт.
След назначаването министрите носят собствената си изпълнителна отговорност. Президентството няма да ги управлява задкулисно.
Ще поема цялата отговорност, която Конституцията ми дава - и нито грам власт, която не ми дава.
9. Каква е президентската отговорност за честността и институционалната неутралност на изборите?
Изборите не започват в деня на гласуването. Купеният вот, административният натиск, използването на публичен ресурс и външната намеса се подготвят по-рано.
Президентът не ръководи ЦИК, МВР или прокуратурата. Но има право да иска ясна картина за рисковете и да настоява всяка компетентна институция да покаже какво прави.
При доказан проблем обществото трябва да знае коя институция е била уведомена и как е реагирала.
Честните избори не се пазят с декларации. Пазят се, когато всяка институция знае предварително, че ще трябва да отговаря за действията си.
10. Как трябва да действа президентът при продължителна политическа и институционална криза?
Първата задача е държавата да продължи да работи. Конституционните процедури трябва да вървят без импровизации, институциите да разговарят, а сигурността, външната политика и основните държавни функции да не чакат партиите да приключат споровете си.
Ще търся въпросите, по които е необходимо минимално национално съгласие. Ако конфликтът стане въпрос на националната сигурност, има КСНС. Ако има конституционен спор, има Конституционен съд.
Но слабостта на парламента няма да бъде използвана като възможност за разширяване на президентската власт.
В политическа криза президентът трябва да пази държавата работеща, а не да печели власт от това, че политиката не работи.
11. Каква ще бъде доктрината на Ивайло Симеонов за президентското вето?
Няма да измервам активността си с броя на ветата. Ветото има смисъл само когато зад него има сериозен аргумент.
При спорен закон искам едновременно правна и професионална оценка - конституционно допустим ли е, какви реални последици създава, засяга ли основни права, създава ли системен риск и има ли по-добро решение.
Ако върна закон, мотивите трябва да казват точно къде е проблемът и какво трябва да бъде поправено. Ако Народното събрание преодолее ветото, а остане въпрос за противоконституционност, ще преценя сезиране на Конституционния съд.
Ветото не е президентско „не“. То е задължение професионално да покажеш къде парламентът е сгрешил.
12. При какви обстоятелства президентът трябва да сезира Конституционния съд?
Когато има реален конституционен въпрос - противоконституционен закон, спор за компетентност, нарушаване на разделението на властите, основните права или необходимост от задължително тълкуване.
Няма да използвам Конституционния съд като продължение на политически спор, който президентът е загубил другаде.
Президентството трябва да има силен конституционноправен екип и при всяко сезиране обществото да може да разбере точната правна теза.
Към Конституционния съд няма да изпращам политическото си недоволство. Ще изпращам въпросите, по които е застрашена конституционната граница на държавата.
13. Какъв стандарт ще прилага при упражняване на кадровите си правомощия спрямо висшите органи на съдебната власт?
Ще искам цялата налична информация за професионалния път, решенията, управленския опит, интегритета и способността на кандидата да устоява на натиск.
Обществен шум не е доказателство. Но сериозни проверими съмнения не могат да бъдат подминавани.
Президентският подпис не трябва да бъде автоматичен там, където Конституцията предоставя преценка.
На върха на правосъдието не е достатъчно да познаваш закона. Трябва да имаш характера да останеш независим, когато цената за това стане висока.
14. Каква е позицията му за независимостта, отчетността и реформата на съдебната система и прокуратурата?
Искам съд, който не се страхува от политическата власт, и прокуратура, която не може да бъде използвана като политическа власт.
Независимостта и отчетността не са противоположности. Съдията трябва да бъде защитен от намеса по конкретното дело. Институциите обаче трябва да имат прозрачни процедури, професионални стандарти и ефективни механизми срещу злоупотреба.
Всяка реформа ще оценявам по резултата - става ли правосъдието по-независимо, по-предвидимо, по-бързо и по-надеждно за гражданина.
Не ме интересува реформа, която само премества властта от едни ръце в други. Интересува ме реформа, след която има повече правосъдие.
15. Кои изменения в Конституцията би подкрепил и кои би отхвърлил?
Първо доказваме проблема. После сравняваме решенията. Едва след това променяме Конституцията.
Няма да подкрепя изменение, написано за конкретен човек, политически конфликт или временно мнозинство. Особено внимателно трябва да се гледа всяка промяна, която концентрира власт, отслабва съдебната независимост или нарушава баланса на парламентарната република.
Конституцията не се пише само за добрия човек, на когото вярваме днес. Тя трябва да пази държавата и от лошата власт, която може да дойде утре.
46. Как президентът трябва да защитава гражданския мир и равенството пред закона?
Президентът е президент и на човека, който никога няма да гласува за него.
Законът трябва да защитава еднакво мнозинството и малцинството, вярващия и невярващия, човека от столицата и човека от най-малкото населено място. Правата не могат да зависят от това дали една група в момента е популярна.
Единството не означава всички да мислим еднакво. Означава да имаме общи правила, които важат еднакво.
Президентът не трябва да избира коя половина на България му харесва. Той трябва да пази правилата, по които всички живеем в една държава.
Източник: „50 въпроса и отговора“, програмата на Ивайло Симеонов.
PDF версия на документа предстои.