41. Какъв икономически и финансов модел смята за устойчив за България?
Искам икономика, в която човекът, който работи повече и се развива, има смисъл да го прави; предприемачът, който рискува и създава, има причина да остане тук; а държавата не взема все повече само защото не може да подреди разходите си.
Има и проблем, който не трябва да подминаваме: твърде много хора работят, а усещането им е, че трудът им все по-трудно осигурява нормален живот и перспектива. Това не се решава с административно обещание за заплата. Решава се с по-висока производителност, повече инвестиции, умения, технологии, конкуренция и икономика с по-висока добавена стойност.
Подкрепям предвидима данъчна среда, разумен публичен дълг и бюджетна дисциплина.
Президентът не пише бюджета и не определя заплатите. Но когато икономическият модел започне да обезценява труда или да създава дългосрочен финансов риск, държавният глава трябва да има професионална позиция и да я каже навреме.
Не искам човекът да бъде зависим от това държавата постоянно да му помага. Искам трудът и способностите му да му дават реална възможност сам да върви напред.
42. Каква трябва да бъде дългосрочната енергийна и инфраструктурна стратегия на България?
Енергетиката се планира за десетилетия. Не може всеки кабинет да започва отначало.
България има нужда от ядрен базов капацитет, растящо производство от ВЕИ, достатъчно баланс и съхранение, модерна електропреносна мрежа и диверсифицирани доставки за секторите, в които газът остава необходим.
Същото важи за инфраструктурата - транспортните връзки Север-Юг, Дунав, Черно море, железопътната система и връзките със съседите определят икономическото място на България.
Не искам евтина енергия само днес и сигурна енергия само утре. Добрата стратегия трябва да осигури и двете.
Източник: „50 въпроса и отговора“, програмата на Ивайло Симеонов.
PDF версия на документа предстои.