Защо се кандидатирам за вицепрезидент

Решението ми да се кандидатирам за вицепрезидент е свързано със загрижеността ми за политическия живот в България, за отношенията между институциите и обществото и за подготовката на страната ни за рисковете пред нея. Това са въпроси, които ме занимават и като изследовател, и като гражданин. С кандидатурата си поемам отговорност за лично участие в разговора за тях с разбирането, че длъжността, за която се кандидатирам, има конкретни възможности и ясно определени граници.

Конституцията възлага на вицепрезидента да подпомага президента в неговата дейност. От тази роля изхождам, когато говоря за бъдещата си работа, не като втори президент, а като част от екип с разпределени отговорности.

Бих съсредоточил участието си в подготовката на анализи, в разговорите с граждани и професионални общности, в разработването на предложения и в проследяването на поетите ангажименти. Конституционният съд разграничава тази съгласувана работа по широк кръг задачи от упражняването на конкретните президентски правомощия, които могат да бъдат възложени на вицепрезидента.

Когато бъдат възложени с президентски указ, тези правомощия могат да включват въпросите на българското гражданство, убежището, помилването и назначаването и освобождаването на определени със закон държавни служители. Това е отделна част от отговорността, към която бих подхождал чрез внимателно разглеждане на всеки случай и спазване на приложимите правила и процедури.

Един от личните ми мотиви е въпросът как различните обществени и политически групи достигат до президентската институция. Интересуват ме не само позициите на организациите, но и конкретните преживявания на хората, как един обществен проблем се отразява на работата им, на семейството им и на мястото, в което живеят.

Като вицепрезидент бих участвал в този диалог чрез срещи в страната, тематични обсъждания и работа с граждански, научни и професионални общности. Бих разговарял и с хората, които не споделят нашите позиции. Целта ми в тези срещи би била да разбера основанията за различията и да установя по кои конкретни въпроси е възможна съвместна работа.

Загрижен съм за състоянието и подготовката на въоръжените сили, готовността за реакция при кибератаки, злонамерено използване на изкуствен интелект, засилен миграционен натиск и военни конфликти.

Като кандидат за вицепрезидент разграничавам тази загриженост от правомощията на длъжността. Върховен главнокомандващ е президентът, който възглавява и Консултативния съвет за национална сигурност. Министерският съвет осигурява националната сигурност и осъществява общото ръководство на въоръжените сили. Вицепрезидентът няма самостоятелни командни правомощия в тази област.

Моето участие би било в подпомагането на президента с анализи и експертни обсъждания, съгласувани с него. Бих поставял въпроси за оценката на рисковете, за взаимодействието между отговорните органи и за отражението на възможни кризи върху хората и отделните територии.

Така определям и бъдещото си участие като вицепрезидент - работа с президента, постоянен контакт с хората и конкретни задачи, работа за българските региони, доктрина за модерната българска нация през 21 век.

Президентската двойка

Научете повече за общата кандидатура и за Ивайло Симеонов.